| ← SongOfSongs (8/8) |
| 1. | О, да ми беше като брат, който е сукал от гърдите на майка ми! Ако те намерех навън, щях да те целуна, и нямаше да ме презират. |
| 2. | Щях да те заведа, да те въведа в къщата на майка си, за да ме учиш. Щях да те напоя с ароматно вино от сока на наровете си. |
| 3. | Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща. |
| 4. | Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае. |
| 5. | Коя е тази, която идва от пустинята, като се опира на любимия си? Аз те събудих под ябълката; там те роди майка ти, там тя беше в родилни мъки и те роди. |
| 6. | Положй ме като печат на сърцето си, като печат на ръката си — защото любовта е силна като смъртта, ревността е жестока като Шеол; пламъците й са огнени пламъци, като ГОСПОДНИЯ пламък. |
| 7. | Дори и много води не могат да угасят любовта, нито порои да я потопят. Ако човек би дал цялото богатство на дома си за любов, съвсем биха го презряли. |
| 8. | Ние имаме малка сестра и тя няма гърди. Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея? |
| 9. | Ако тя е стена, ще построим на нея сребърно укрепление; а ако е врата, ще я заградим с кедрови греди. |
| 10. | Аз бях стена, и гърдите ми бяха като кули; тогава станах в очите му като една, която е намерила мир. |
| 11. | Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон и даде лозето на пазачи; всеки трябваше да донесе за плода му хиляда сребърника. |
| 12. | Моето лозе е пред мен — хилядата сребърника са за теб, Соломоне, а двеста са за пазачите на плода му. |
| 13. | О, ти, която седиш в градините, другарите ми се ослушват за гласа ти — дай ми да го чуя! |
| 14. | Бързай, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по благоуханните планини. |
| ← SongOfSongs (8/8) |