← SongOfSongs (6/8) → |
1. | Къде е отишъл твоят любим, о, най-прекрасна между жените? Къде се е отбил твоят любим, за да го търсим с теб? |
2. | Любимият ми слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе стадото си в градините и да бере кремове. |
3. | Аз съм на любимия си, и любимият ми е мой; той пасе стадото си между кремовете. |
4. | Красива си, любима моя, като Терса, прекрасна като Ерусалим, страшна като войска със знамена. |
5. | Отвърни очите си от мен, защото ме пленяват. Косата ти е като стадо кози, слизащи от Галаад. |
6. | Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; всяка от които ражда близнаци и нито една между тях не е безплодна. |
7. | Челото ти зад булото ти е като парче от нар. |
8. | Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки. |
9. | Но една е гълъбицата ми, съвършената ми, едничка на майка си, избрана на онази, която я е родила. Видяха я дъщерите и я нарекоха благословена; цариците и наложниците — и я похвалиха. |
10. | Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знамена? |
11. | Слязох в градината с орехите, за да видя фиданките на долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са разцъфтели наровете. |
12. | Без да усетя, душата ми ме отнесе на колесниците на благородния ми народ. |
13. | Обърни се, обърни се, Суламит, завърти се, завърти се, за да те погледаме! Какво ще видите в Суламит? — Нещо като танца на Маханаим. |
← SongOfSongs (6/8) → |