Romans (8/16)

← Romans (8/16) →

И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус.

Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта.

Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, го извърши Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта,

за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.

Защото тези, които са плътски, се стремят към плътското; а тези, които са духовни – към духовното.

Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир.

Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.

И тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога.

Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

10.

Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата.

11.

И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас.

12.

И така, братя, не сме длъжници на плътта, че да живеем плътски.

13.

Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете.

14.

Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.

15.

Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!

16.

Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.

17.

И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него.

18.

Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.

19.

Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.

20.

Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,

21.

с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.

22.

Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега;

23.

и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло.

24.

Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда?

25.

Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

26.

Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания.

27.

А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля.

28.

Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

29.

Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;

30.

а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.

31.

И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

32.

Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?

33.

Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава!

34.

Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас.

35.

Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?

36.

Както е писано: ?Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“

37.

Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил.

38.

Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

39.

нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ.

← Romans (8/16) →