←  Romans (6/16)  →
1. Тогава какво да кажем? Да останем ли в греха, за да се умножи благодатта?
2. Да не бъде! Как ние, които сме умрели за греха, ще живеем вече в него?
3. Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Иисус, бяхме кръстени в Неговата смърт?
4. И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
5. Защото, ако сме съединени заедно чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, (подобно на Неговото);
6. като знаем това, че нашият стар човек беше разпънат с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.
7. Защото този, който е умрял, той е оправдан от греха.
8. Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него;
9. като знаем, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, вече не умира; смъртта няма вече власт над Него.
10. Колкото до това, че Той умря – умря веднъж завинаги за греха, а колкото до това, че живее – живее за Бога.
11. Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Иисус, нашия Господ.
12. И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти.
13. И не предоставяйте частите на тялото си на греха като оръдия на неправдата, а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и частите на тялото си на Бога като оръдия на правдата.
14. Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
15. Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
16. Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
17. Но да благодарим на Бога, че когато бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учение, на което бяхте обучени,
18. и като бяхте освободени от греха, станахте слуги на правдата.
19. По човешки говоря поради слабостта на вашата плът. Защото, както предавахте частите на тялото си за слуги на нечистотата и на беззаконието за беззаконие, така сега предайте частите си за слуги на правдата за святост.
20. Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте подчинени на правдата.
21. Какъв плод имахте тогава? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.
22. Но сега, освободени от греха и станали слуги на Бога, имате плода си за святост, а за край – вечен живот.
23. Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Иисус, нашия Господ.
←  Romans (6/16)  →