| ← Revelation (6/22) → |
| 1. | И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Ела (и виж)! |
| 2. | И видях, и ето, бял кон; и яздещият на него имаше лък; и му се даде венец и той излезе побеждавайки и за да победи. |
| 3. | И когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Ела (и виж)! |
| 4. | И излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, така че хората да се избият един друг; и му се даде голям меч. |
| 5. | И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Ела (и виж)! И видях, и ето, черен кон; и яздещият на него имаше везни в ръката си. |
| 6. | И от средата на четирите живи същества чух като глас, който казваше: Един хиникс пшеница за един динарий и три хиникса ечемик за един динарий; и не повреждай маслиненото масло и виното. |
| 7. | И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Ела (и виж)! |
| 8. | И видях, и ето, блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът го следваше. И даде им се власт над четвъртата част от земята, за да убиват с меч, с глад, с мор и със земните зверове. |
| 9. | И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което държаха. |
| 10. | И те викаха с висок глас и казваха: Докога, Владетелю свети и истинни, няма да съдиш и отмъстиш за нашата кръв на земните жители? |
| 11. | И на всеки от тях се даде по една бяла дреха и им се каза, че трябва да почиват още малко време, докато се изпълни числото на техните съслужители и братя, които щяха да бъдат убити като тях. |
| 12. | И видях, когато отвори шестия печат; и ето, стана голямо земетресение; слънцето почерня като козяк и цялата луна стана като кръв; |
| 13. | небесните звезди паднаха на земята, както когато смокинята, разклащана от силен вятър, хвърля късните си смокини; |
| 14. | небето изчезна като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се отместиха от местата си. |
| 15. | И земните царе, големците и военачалниците, богатите и силните, всеки роб и свободен се скриха в пещерите и в скалите на планините; |
| 16. | и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнето, |
| 17. | защото е дошъл великият ден на Неговия гняв, и кой може да устои? |
| ← Revelation (6/22) → |