| ← Psalms (94/150) → |
| 1. | (По слав. 93) ГОСПОДИ, Боже на отмъщенията, Боже на отмъщенията, възсияй! |
| 2. | Възвиши се, Съдия на земята, отдай заслуженото на горделивите! |
| 3. | Докога безбожните, ГОСПОДИ, докога безбожните ще тържествуват, |
| 4. | ще приказват, ще говорят надменно и всички, които вършат беззаконие, ще се хвалят? |
| 5. | Те смазват народа Ти, ГОСПОДИ, и потискат наследството Ти. |
| 6. | Убиват вдовицата и чужденеца и умъртвяват сираците. |
| 7. | И казват: ГОСПОД не вижда, Богът на Яков не забелязва. |
| 8. | Разберете, вие, неразумни между народа! И вие, глупави, кога ще поумнеете? |
| 9. | Този, който е направил ухото, няма ли да чуе? Този, който е образувал окото, няма ли да види? |
| 10. | Този, който наставлява народите, няма ли да порицае? Той е този, който учи човека на знание! |
| 11. | ГОСПОД познава мислите на човека, че те са суета. |
| 12. | Блажен онзи човек, когото Ти наставляваш, ГОСПОДИ, и го учиш от закона Си, |
| 13. | за да му даваш почивка от дните на злощастието, докато се изкопае ров за безбожния. |
| 14. | Защото ГОСПОД няма да отхвърли народа Си и наследството Си няма да остави. |
| 15. | Защото съдът ще се върне при правдата и всички, които са с право сърце, ще го последват. |
| 16. | Кой ще стане за мен против злодеите? Кой ще застане за мен против онези, които вършат беззаконие? |
| 17. | Ако ГОСПОД не ми беше помогнал, душата ми без малко би се заселила в мълчанието. |
| 18. | Когато казах: Кракът ми се подхлъзва! — Твоята милост, ГОСПОДИ, ме подпря. |
| 19. | Сред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения изпълваха с наслада душата ми. |
| 20. | Може ли да има нещо общо с Теб престолът на беззаконието, което замисля зло чрез закона? |
| 21. | Те се нахвърлят върху душата на праведния и осъждат невинна кръв. |
| 22. | Но ГОСПОД е моята висока кула и моят Бог — канарата на прибежището ми. |
| 23. | Той върна беззаконието им обратно върху тях и в злината им ще ги погуби. ГОСПОД, нашият Бог, ще ги погуби. |
| ← Psalms (94/150) → |