| ← Psalms (90/150) → |
| 1. | (По слав. 89) Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения. |
| 2. | Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог. |
| 3. | Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове! |
| 4. | Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража. |
| 5. | Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне. |
| 6. | Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва, |
| 7. | защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти. |
| 8. | Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове — в светлината на лицето Си. |
| 9. | Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка. |
| 10. | Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила — осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме. |
| 11. | Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб? |
| 12. | Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. |
| 13. | Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си! |
| 14. | Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни. |
| 15. | Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло. |
| 16. | Нека се яви делото Ти на слугите Ти и величието Ти — на синовете им. |
| 17. | И нека бъде върху нас благоволението на ГосподА, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце! |
| ← Psalms (90/150) → |