← Psalms (89/150) → |
1. | (По слав. 88) Маскил на езраеца Етан. Ще възпявам милостите на ГОСПОДА до века, ще известявам с устата си Твоята вярност на всички поколения. |
2. | Защото казах: Милостта ще се съгради до века, Ти ще утвърдиш истината Си в самите небеса. |
3. | Направих завет с избрания Си, заклех се на слугата Си Давид: |
4. | Ще утвърдя потомството ти до века и ще съградя престола ти за всички поколения. (Села.) |
5. | И небесата ще хвалят Твоите чудеса, ГОСПОДИ, и истината Ти — в събранието на светиите. |
6. | Защото кой на небето може да се сравни с ГОСПОДА? Кой сред синовете на могъщите може да се оприличи на ГОСПОДА? |
7. | Бог е много страхопочитаем в събранието на светиите и страшен между всички, които са около Него. |
8. | ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, кой е могъщ като Теб, ГОСПОДИ? Истината Ти Те обкръжава. |
9. | Ти владееш гордостта на морето; когато вълните му се надигат, Ти ги укротяваш. |
10. | Ти си смачкал Рахав като някой убит, разпръснал си враговете Си с мощната Си ръка. |
11. | Твои са небесата, Твоя е и земята; светът и всичко, което го изпълва — Ти си ги основал. |
12. | Северът и югът — Ти си ги създал, Тавор и Ермон ликуват в Твоето Име. |
13. | Ти имаш мощна ръка, ръката Ти е силна, десницата Ти — възвисена. |
14. | Правда и съд са основата на престола Ти, милост и истина ходят пред лицето Ти. |
15. | Блажен народът, който познава радостното възклицание! Те ходят в светлината на Твоето лице, ГОСПОДИ. |
16. | В Твоето Име ликуват цял ден и чрез Твоята правда се извисяват. |
17. | Защото Ти си славата на тяхната сила и с Твоето благоволение се възвишава нашият рог, |
18. | понеже на ГОСПОДА е нашият щит и на Светия Израилев — нашият цар. |
19. | Тогава Ти говори на светиите Си във видение и каза: Положих помощ върху един силен, възвисих един избран между народа. |
20. | Намерих слугата Си Давид, със святото Си масло го помазах, |
21. | него ще поддържа ръката Ми и мишцата Ми ще го укрепва. |
22. | Врагът няма да го притесни, нито синът на неправдата ще го потиска. |
23. | Аз ще смажа противниците му пред него и ще поразя онези, които го мразят. |
24. | Верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него и в Моето Име ще се възвиси рогът му. |
25. | И ще поставя ръката му над морето и десницата Му — над реките. |
26. | Той ще извика към Мен: Отец си ми, Бог мой и канарата на спасението ми! |
27. | Затова и Аз ще го направя първороден, най-горен от земните царе. |
28. | Ще запазя вечно милостта Си за него и заветът Ми с него ще остане твърд. |
29. | И потомството му ще направя да пребъдва навеки и престола му — като небесните дни. |
30. | Ако синовете му оставят закона Ми и не ходят в правилата Ми, |
31. | ако нарушат наредбите Ми и не пазят заповедите Ми, |
32. | тогава ще накажа с тояга престъпленията им и с бич — беззаконията им, |
33. | но няма да отнема от него милостта Си и няма да се отрека от верността Си. |
34. | Няма да оскверня завета Си и няма да променя това, което е излязло от устните Ми. |
35. | Веднъж се заклех в светостта Си: няма да излъжа Давид! |
36. | Потомството му ще пребъде вечно и престолът му — като слънцето пред Мен; |
37. | ще бъде утвърден до века като луната. Верен е свидетелят в небето. (Села.) |
38. | Но Ти си отхвърлил и презрял, разгневил си се против Своя помазаник. |
39. | Изоставил си завета със слугата Си, опозорил си короната му до земята. |
40. | Повалил си всичките му заграждения, превърнал си крепостите му в развалина. |
41. | Разграбват го всички, които минават по пътя, стана за присмех на съседите си. |
42. | Възвисил си десницата на враговете му, зарадвал си всичките му неприятели. |
43. | И острието на меча му си обърнал обратно и в битката не си го подкрепил. |
44. | Направил си да изчезне блясъкът му и си свалил на земята престола му. |
45. | Съкратил си дните на младостта му, покрил си го със срам. (Села.) |
46. | Докога, ГОСПОДИ? Ще се криеш ли навеки? Ще гори ли яростта Ти като огън? |
47. | Помни колко е кратко времето ми, за каква суета си създал всичките човешки синове! |
48. | Кой човек ще живее и няма да види смърт? Може ли да избави душата си от властта на Шеол? (Села.) |
49. | Къде са предишните Ти милости, Господи? Ти се закле на Давид в истината Си! |
50. | Помни, Господи, унижението на слугите Си — как нося в пазвата си присмеха на многото народи, |
51. | с който враговете Ти, ГОСПОДИ, хулеха, с който хулеха стъпките на Твоя помазаник! |
52. | Благословен да е ГОСПОД до века! Амин и амин! |
← Psalms (89/150) → |