| ← Psalms (88/150) → |
| 1. | (По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб. |
| 2. | Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми, |
| 3. | защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол. |
| 4. | Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила, |
| 5. | паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти. |
| 6. | Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни. |
| 7. | Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.) |
| 8. | Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза, |
| 9. | окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си. |
| 10. | За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.) |
| 11. | В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти? |
| 12. | В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти? |
| 13. | Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща. |
| 14. | ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен? |
| 15. | От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен. |
| 16. | Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха. |
| 17. | Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде. |
| 18. | Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак. |
| ← Psalms (88/150) → |