Psalms (78/150)

← Psalms (78/150) →

(По слав. 77) Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми!

Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали,

няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши.

Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си,

за да ги знае идното поколение — синовете, които щяха да се родят — за да станат и да ги разказват на своите синове;

и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди,

и да не бъдат като бащите си — упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.

Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката.

10.

Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му,

11.

и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа.

12.

Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан.

13.

Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент.

14.

И ги води през деня със облак а през цялата нощ — с огнена светлина.

15.

Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни.

16.

Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки.

17.

Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинята.

18.

Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си.

19.

И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20.

Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ?

21.

Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил,

22.

защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му.

23.

Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

24.

и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесното жито.

25.

Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита.

26.

Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър.

27.

Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък,

28.

направи ги да падат насред стана им, около жилищата им.

29.

И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им.

30.

Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им,

31.

и Божият гняв се надигна против тях и изби най-тлъстите от тях, и повали отбраните мъже на Израил.

32.

И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му.

33.

Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им — в ужас.

34.

Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога.

35.

И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.

36.

Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха,

37.

защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му.

38.

Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост,

39.

защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.

40.

Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя!

41.

Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев!

42.

Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника,

43.

когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан.

44.

Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият.

45.

Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха.

46.

Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им — на скакалеца.

47.

Порази лозята им с град и черниците им — със слана.

48.

Предаде и добитъка им на град и стадата им — на мълнии.

49.

Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда — нашествие на ангели на злото.

50.

Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор.

51.

Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам.

52.

А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята.

53.

Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им.

54.

Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила.

55.

Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил.

56.

Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Него и не пазеха наставленията Му,

57.

а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък.

58.

И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли.

59.

Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил,

60.

и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората,

61.

и предаде на плен силата Си и славата Си — в ръката на врага.

62.

Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си.

63.

Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни.

64.

Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха.

65.

Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино.

66.

И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор.

67.

И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе;

68.

а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

69.

Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века.

70.

Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

71.

доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.

72.

И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.

← Psalms (78/150) →