← Psalms (69/150) → |
1. | (По слав. 68) За първия певец. По музиката на Кремовете. Псалм на Давид. Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата ми! |
2. | Потънах в дълбока тиня, където няма твърда основа, навлязох в дълбоки води и приливът ме потапя. |
3. | Изнемогвам от викането си, гърлото ми е пресъхнало, очите ми чезнат, докато чакам своя Бог. |
4. | Тези, които ме мразят без причина, са повече от космите на главата ми; могъщи са тези, които искат да ме погубят, които несправедливо са мои врагове; тогава трябва да върна това, което не съм откраднал. |
5. | Боже, Ти знаеш безумието ми и прегрешенията ми не са скрити от Теб. |
6. | Нека не се посрамят заради мен онези, които Те чакат, Господи, БОЖЕ на Войнствата! Нека не се опозорят заради мен онези, които Те търсят, Боже на Израил! |
7. | Защото заради Теб понесох присмех, срам покри лицето ми. |
8. | Отчуждих се от братята си и чужденец станах за синовете на майка си, |
9. | защото ревността за Твоя дом ме изяде и укорите на онези, които укоряват Теб, паднаха върху мен. |
10. | Плачех и изнурявах душата си с пост, но това ми стана за укор. |
11. | Облякох вретище за дреха и станах им за поговорка. |
12. | За мен говорят седящите в портата и аз съм в песните на пияниците. |
13. | Но аз към Теб отправям молитвата си, ГОСПОДИ, в благоприятно време. Боже, според голямата Си милост ме послушай, според верността на Своето спасение! |
14. | Избави ме от тинята, за да не потъна; нека бъда избавен от онези, които ме мразят, и от дълбините на водите! |
15. | Да не ме завлече водният поток, нито да ме погълне бездната и да не затвори ровът устата си над мен. |
16. | Чуй ме, ГОСПОДИ, защото е блага милостта Ти, обърни се към мен според множеството на Своите милости |
17. | и не скривай лицето Си от слугата Си, понеже съм в беда — послушай ме бързо! |
18. | Приближи се при душата ми и я изкупи, изкупи ме поради враговете ми! |
19. | Ти знаеш моя укор, моя срам и моя позор; всичките мои противници са пред Теб. |
20. | Укор съкруши сърцето ми и страдам, чаках да ме пожали някой, но нямаше никой; и чаках утешители, но не намерих никакви. |
21. | Дадоха ми и жлъчка за храна и в жаждата ми с оцет ме напоиха. |
22. | Трапезата им пред тях нека стане примка и вместо благоденствие — клопка! |
23. | Нека се помрачат очите им, за да не виждат, и направи хълбоците им постоянно да треперят! |
24. | Излей върху тях яростта Си и нека ги застигне пламъкът на Твоя гняв! |
25. | Жилището им нека запустее и в шатрите им нека никой не живее! |
26. | Защото те преследват онзи, когото Ти си поразил, и разказват за болката на Твоите ранени. |
27. | Прибави вина върху вината им и нека не влязат в Твоята правда! |
28. | Нека се заличат от книгата на живота и нека не се запишат с праведните! |
29. | А аз съм окаян и наскърбен — нека Твоето спасение, Боже, ме възвиши. |
30. | Ще хваля Името на Бога с песен и ще Го възвелича с благодарение. |
31. | И това ще се хареса на ГОСПОДА повече от бик или от юнец с рога и раздвоени копита. |
32. | Смирените ще видят и ще се зарадват; и вие, които търсите Бога, сърцето ви ще живее, |
33. | защото ГОСПОД слуша изпадналите в нужда и не презира затворниците Си. |
34. | Нека Го хвалят небето и земята, моретата и всичко, което се движи в тях! |
35. | Защото Бог ще спаси Сион и ще съгради градовете на Юда; и ще живеят там, и ще го притежават. |
36. | И потомството на слугите Му ще го наследи и онези, които обичат Името Му, ще живеят в него. |
← Psalms (69/150) → |