| ← Psalms (62/150) → |
| 1. | (По слав. 61) За първия певец. По музиката на Едутун. Псалм на Давид. Душата ми тихо се уповава само на Бога, от Него е спасението ми. |
| 2. | Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост; няма много да се поклатя. |
| 3. | Докога ще нападате човек, за да го убиете, всички вие, като наклонена стена и разклатена ограда? |
| 4. | Съветват се само да го съборят от висотата му; наслаждават се на лъжата; с устата си благославят, а вътрешно кълнат. (Села.) |
| 5. | Душо моя, тихо се уповавай само Бога, защото от Него е очакването ми. |
| 6. | Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост — няма да се поклатя! |
| 7. | В Бога е спасението ми и славата ми; канарата на силата ми и убежището ми е в Бога. |
| 8. | Уповавайте се на Него по всяко време, хора, изливайте сърцето си пред Него! Бог е нашето прибежище. (Села.) |
| 9. | Наистина синове на хора са лъх, и синовете на мъже — лъжа; поставени на везните, те се издигат нагоре; всички заедно са по-леки от лъх. |
| 10. | Не се уповавайте на насилие и не възлагайте на грабителство суетна надежда; ако богатството расте, не прилепвайте сърцето си към него. |
| 11. | Веднъж говори Бог, и два пъти чух това — че силата е Божия. |
| 12. | И Твоя е, Господи, милостта, защото Ти отплащаш на всекиго според делото му. |
| ← Psalms (62/150) → |