| ← Psalms (58/150) → |
| 1. | (По слав. 57) За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид. Наистина ли говорите правда, съдии? Право ли съдите, човешки синове? |
| 2. | Не, в сърцето си вие вършите неправда, за насилието на ръцете си проправяте път по земята. |
| 3. | Безбожните са отстъпили още от майчината утроба; още щом се родят, се отклоняват тези, които говорят лъжи. |
| 4. | Отровата им е като змийска отрова, те са като глухата кобра, която запушва ухото си, |
| 5. | за да не чуе гласа на омайвачите, колкото и изкусно да омайват. |
| 6. | Боже, разбий зъбите им в устата им! ГОСПОДИ, строши зъбите на младите лъвове! |
| 7. | Нека се излеят като води, които изтичат. Когато стрелят стрелите си, нека са като строшени. |
| 8. | Нека бъдат като охлюв, който се разтапя, докато върви; като недоносче на жена, нека слънцето не видят. |
| 9. | Преди да могат котлите ви да усетят огъня от тръните, сурови или обгорели, Той с вихрушка ще ги помете. |
| 10. | Праведният ще ликува, когато види възмездието, ще измие краката си в кръвта на безбожния. |
| 11. | И човек ще каже: Наистина има награда за праведния; наистина има Бог, който съди на земята. |
| ← Psalms (58/150) → |