← Psalms (57/150) → |
1. | (По слав. 56) За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид, когато избяга от Саул в пещерата. Бъди милостив към мен, Боже, бъди милостив към мен! Защото на Теб се уповава душата ми и в сянката на Твоите криле ще намеря убежище, докато преминат бедствията. |
2. | Ще викам към Всевишния Бог, към Бога, моя благодетел. |
3. | Ще изпрати от небето и ще ме спаси; ще направи за присмех онзи, който иска да ме погълне. (Села.) Бог ще изпрати милостта Си и истината Си. |
4. | Душата ми е сред лъвове, лежа между огнедишащи хора, чиито зъби са копия и стрели, а езикът им — остър меч. |
5. | Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя! |
6. | Разпростряха мрежа за стъпките ми; душата ми е сведена; изкопаха яма пред мен, но те паднаха в нея. (Села.) |
7. | Утвърдено е сърцето ми, Боже, утвърдено е сърцето ми. Ще пея, ще пея псалми! |
8. | Събуди се, славо моя, събудете се, лиро и арфо; аз ще се събудя на зазоряване! |
9. | Ще те прославям, Господи, между народите; ще Те възпявам между племената. |
10. | Защото Твоята милост се възвеличи до небесата и Твоята истина — до облаците. |
11. | Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя! |
← Psalms (57/150) → |