| ← Psalms (56/150) → |
| 1. | (По слав. 55) За първия певец. По музиката на Гълъбът на далечните дъбове. Миктам на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се над мен, Боже, защото иска да ме погълне човек; като воюва цял ден, ме притеснява. |
| 2. | Враговете ми цял ден ме преследват; защото много са онези, които с гордост воюват против мен. |
| 3. | Когато съм в страх, на Теб ще се уповавам. |
| 4. | В Бога — ще хваля словото Му — в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек? |
| 5. | Цял ден изкривяват думите ми, всичките им мисли са против мен за зло. |
| 6. | Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, защото причакват душата ми. |
| 7. | При греха ще има ли за тях спасение? Боже, повали народите със гняв! |
| 8. | Ти скитанията ми преброил си, сълзите ми си сложил в меха Си, не са ли те в Твоята книга? |
| 9. | Тогава враговете ми ще се върнат назад в деня, когато Те призова. Това зная — че Бог е откъм мен. |
| 10. | В Бога — ще хваля словото Му — в ГОСПОДА — ще хваля словото Му — |
| 11. | в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек? |
| 12. | Обещанията ми към Теб са върху мене, Боже; ще Ти принеса благодарствени жертви, |
| 13. | защото Ти Си избавил душата ми от смърт. Не си ли избавил и краката ми от падане, за да ходя пред Бога в светлината на живите? |
| ← Psalms (56/150) → |