| ← Psalms (46/150) → |
| 1. | (По слав. 45) За първия певец. Псалм на Кореевите синове. По аламот. Песен. Бог ни е убежище и сила, винаги готова помощ във беди, |
| 2. | затова няма да се уплашим дори и да се поклати земята, дори и планините да паднат в морето, |
| 3. | дори да бучат и да се вълнуват водите му, дори да се тресат планините от надигането му! (Села.) |
| 4. | Една река — потоците й ще веселят Божия град, святото място на обиталищата на Всевишния. |
| 5. | Бог е сред него — няма да се поклати; ще му помогне Бог на зазоряване. |
| 6. | Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Той издаде гласа Си — земята се разтопи. |
| 7. | ГОСПОД на Войнствата е с нас, Богът на Яков е нашата висока кула. (Села.) |
| 8. | Елате, вижте делата на ГОСПОДА, който е нанесъл опустошения на земята! |
| 9. | Прави да престанат войните до края на земята, счупва лък и строшава копие, изгаря с огън колесници. |
| 10. | Млъкнете и разберете, че Аз съм Бог — ще се възвиша между народите, ще се възвиша на земята. |
| 11. | ГОСПОД на Войнствата е с нас, Богът на Яков е нашата висока кула. (Села.) |
| ← Psalms (46/150) → |