← Psalms (44/150) → |
1. | (По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни. |
2. | Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял. |
3. | Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях. |
4. | Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков! |
5. | Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас. |
6. | Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси. |
7. | Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят. |
8. | С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.) |
9. | Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски. |
10. | Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си. |
11. | Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците. |
12. | Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му. |
13. | Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас. |
14. | Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите. |
15. | Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми — |
16. | заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя. |
17. | Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет. |
18. | Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека, |
19. | ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил. |
20. | Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си, |
21. | Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето. |
22. | Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане. |
23. | Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки! |
24. | Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни? |
25. | Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята. |
26. | Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си! |
← Psalms (44/150) → |