| ← Psalms (39/150) → |
| 1. | (По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният. |
| 2. | Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди. |
| 3. | Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си: |
| 4. | Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен. |
| 5. | Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.) |
| 6. | Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира. |
| 7. | И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб! |
| 8. | Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния. |
| 9. | Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това. |
| 10. | Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти. |
| 11. | Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.) |
| 12. | Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи. |
| 13. | Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече. |
| ← Psalms (39/150) → |