| ← Psalms (38/150) → |
| 1. | (По слав. 37) Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си! |
| 2. | Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен. |
| 3. | Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях. |
| 4. | Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха. |
| 5. | Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми. |
| 6. | Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки. |
| 7. | Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място. |
| 8. | Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си. |
| 9. | Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб. |
| 10. | Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми — и тя не е у мен. |
| 11. | Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч. |
| 12. | И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама. |
| 13. | Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си. |
| 14. | Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание. |
| 15. | Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой. |
| 16. | Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен. |
| 17. | Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен. |
| 18. | Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си. |
| 19. | Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина. |
| 20. | И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто. |
| 21. | Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай! |
| 22. | Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое! |
| ← Psalms (38/150) → |