← Psalms (22/150) → |
1. | (По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил — далеч от избавлението ми, от думите на стона ми? |
2. | Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой. |
3. | Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил. |
4. | На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави. |
5. | Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени. |
6. | А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа. |
7. | Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава: |
8. | Упова се на ГОСПОДА — нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него! |
9. | Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди. |
10. | На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог. |
11. | Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник! |
12. | Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха. |
13. | Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве. |
14. | Излях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми. |
15. | Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта. |
16. | Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми. |
17. | Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен. |
18. | Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий. |
19. | Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; сило моя, побързай ми на помощ! |
20. | Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето. |
21. | Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша! |
22. | Ще възвестявам Името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля. |
23. | Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил! |
24. | Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него. |
25. | От Теб е моето хваление в голямото събрание: ще изпълня обещанията си пред онези, които Му се боят. |
26. | Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно! |
27. | Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите, |
28. | защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите. |
29. | Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта — и никой не може да опази живота си. |
30. | Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение. |
31. | Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това. |
← Psalms (22/150) → |