| ← Psalms (19/150) → |
| 1. | (По слав. 18) За първия певец. Псалм на Давид. Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му. |
| 2. | Ден на ден блика слово и нощ на нощ изявява знание — |
| 3. | без говорене, без думи, без да се чуе гласът им. |
| 4. | Вестта им е излязла по цялата земя и думите им — до краищата на вселената. В тях е поставил шатър за слънцето; |
| 5. | то като младоженец излиза от стаята си, като силен мъж се радва да тича във пътя. |
| 6. | Излиза от края на небесата и обикаля до краищата им, и от топлината му нищо не се скрива. |
| 7. | Законът на ГОСПОДА е съвършен, освежава душата; свидетелството на ГОСПОДА е вярно, прави невежия мъдър; |
| 8. | наредбите на ГОСПОДА са прави, веселят сърцето; заповедта на ГОСПОДА е светла, просветлява очите; |
| 9. | страхът от ГОСПОДА е чист, пребъдва вечно; присъдите на ГОСПОДА са истинни и всички до една справедливи. |
| 10. | Желателни са повече от злато, от изобилие от чисто злато; и по-сладки са от мед и от капките на медена пита. |
| 11. | Освен това слугата Ти се предупреждава чрез тях; в пазенето им има голяма награда. |
| 12. | Кой осъзнава прегрешения? Очисти ме от тайните грехове. |
| 13. | Също и от греховете на гордостта предпази слугата Си — да не ме владеят. Тогава ще бъда безукорен и ще бъда чист от голямо престъпление. |
| 14. | Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред Теб, ГОСПОДИ, канара моя и мой Изкупител! |
| ← Psalms (19/150) → |