| ← Psalms (18/150) → |
| 1. | (По слав. 17) За първия певец. Псалм на ГОСПОДНИЯ слуга Давид, който говори на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул. И той каза: Любя Те, ГОСПОДИ, сила моя! |
| 2. | ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула. |
| 3. | Ще призова ГОСПОДА, който е достоен за хвала, и ще бъда спасен от враговете си. |
| 4. | Връзките на смъртта ме обвиха, пороите на злото ме ужасиха. |
| 5. | Връзките на Шеол ме обвиха; примките на смъртта ме стигнаха. |
| 6. | В притеснението си призовах ГОСПОДА и извиках към своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна в ушите Му. |
| 7. | Тогава земята се поклати и потресе и основите на планините се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи. |
| 8. | Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него. |
| 9. | Той сведе и небесата и слезе и мрак беше под краката Му. |
| 10. | Възседна на херувим и долетя, и летя на крилете на вятъра. |
| 11. | Направи мрака Свое скривалище, шатри около Себе Си — тъмните води, гъсти небесни облаци. |
| 12. | От блясъка пред Него преминаха гъстите Му облаци, град и огнени въглени. |
| 13. | И ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си, град и огнени въглени. |
| 14. | И изпрати стрелите Си и ги разпръсна, изстреля светкавици и ги обърка. |
| 15. | Тогава се видяха коритата на водите, основите на света се откриха от Твоето смъмряне, ГОСПОДИ, от духането на дъха на ноздрите Ти. |
| 16. | Посегна от горе, взе ме, извлече ме от големи води. |
| 17. | Избави ме от силния ми враг, от онези, които ме мразеха, защото бяха по-силни от мен. |
| 18. | Те ме стигнаха в деня на бедствието ми, но ГОСПОД ми стана подкрепа. |
| 19. | И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен. |
| 20. | ГОСПОД ми отдаде според правдата ми, според чистотата на ръцете ми ми отплати, |
| 21. | защото пазих пътищата на ГОСПОДА и не се отклоних от моя Бог в безбожие. |
| 22. | Защото всичките Му правила бяха пред мен и наредбите Му не отдалечих от себе си. |
| 23. | И непорочен бях пред Него и се опазих от беззаконието си. |
| 24. | И ГОСПОД ми отплати според правдата ми, според чистотата на ръцете ми пред очите Му. |
| 25. | Към милостивия милостив ще се покажеш, към непорочния непорочен ще се покажеш, |
| 26. | към чистия чист ще се покажеш, а към кривия противен ще се покажеш. |
| 27. | Защото потиснат народ Ти ще спасиш, а гордите очи ще унижиш. |
| 28. | Защото Ти правиш светилото ми да свети; ГОСПОД, Бог мой, озарява тъмнината ми. |
| 29. | Защото с Теб разбивам полк, с моя Бог прескачам стена. |
| 30. | Бог — пътят Му е съвършен, словото на ГОСПОДА е изпитано, Той е щит за всички, които се уповават на Него. |
| 31. | Защото кой е Бог освен ГОСПОД? И кой е канара освен само нашият Бог? |
| 32. | Бог ме препасва със сила и прави пътя ми съвършен. |
| 33. | Прави краката ми като на елените и ме поставя на височините ми. |
| 34. | Учи ръцете ми да воюват, ръцете ми огъват бронзов лък. |
| 35. | И Ти ми даде щита на спасението Си и десницата Ти ме укрепи, и снизхождението Ти ме възвеличи. |
| 36. | Ти разшири стъпките ми под мен и краката ми не се подхлъзнаха. |
| 37. | Гоних враговете си и ги стигнах, и не се върнах, докато не се довършиха. |
| 38. | Разбих ги и не можаха да се вдигнат, паднаха под краката ми. |
| 39. | И Ти ме препаса със сила за бой, повали под мен онези, които се надигат против мен. |
| 40. | Обърна към мен гърба на враговете ми, унищожих онези, които ме мразеха. |
| 41. | Извикаха, но нямаше кой да ги спаси, към ГОСПОДА, но не им отговори. |
| 42. | И аз ги стрих като прах пред вятъра; изхвърлих ги като уличната кал. |
| 43. | Ти ме избави от разприте на народа, постави ме за глава на народите, народ, който не познавах, ми слугува. |
| 44. | Щом чуха, ми се подчиниха; чужденци ми се покориха лицемерно. |
| 45. | Чужденци отслабват и излизат разтреперени от крепостите си. |
| 46. | Жив е ГОСПОД и благословена канарата ми! И да се възвиси Бог на спасението ми, |
| 47. | Бог, който отмъсти за мен и покори под мен народите, |
| 48. | и ме избави от враговете ми. Да, Ти ме извиси над онези, които се надигнаха против мен, избави ме от насилника. |
| 49. | Затова, ГОСПОДИ, ще Те славя сред народите, и Името Ти ще възпея. |
| 50. | Ти правиш велики спасенията на царя Си и оказваш милост на помазаника Си, на Давид и на потомството му до века. |
| ← Psalms (18/150) → |