← Psalms (16/150) → |
1. | (По слав. 15) Миктам на Давид. Запази ме, Боже, защото на Теб се уповавам! |
2. | Ти каза на ГОСПОДА, душо моя: Ти си мой Господ, вън от Теб няма добро за мен. |
3. | В светиите на земята, в славните е цялото ми благоволение. |
4. | Скърбите на онези, които тичат след други богове, ще се умножат. Аз няма да принеса техните възлияния от кръв и имената им на устните си няма да приема. |
5. | ГОСПОД е делът на наследството ми и чашата ми, Ти съхраняваш моя жребий. |
6. | Делът ми падна на приятни места, да, имам прекрасно наследство! |
7. | Ще благославям ГОСПОДА, който ме съветва. Дори и нощно време сърцето ми ме наставлява. |
8. | Винаги слагам ГОСПОДА пред себе си, понеже е отдясно ми, няма да се поклатя. |
9. | Затова сърцето ми се радва и душата ми ликува, и плътта ми също ще почива в увереност, |
10. | защото няма да оставиш душата ми в Шеол, нито ще позволиш Светия Твой да види изтление. |
11. | Ще ми изявиш пътя на живота, в Твоето присъствие има пълнота от радости, отдясно на Теб — веселия навеки. |
← Psalms (16/150) → |