← Psalms (143/150) → |
1. | (По слав. 142) Псалм на Давид. Чуй, молитвата ми, ГОСПОДИ, дай ухо на молбите ми! Отговори ми според верността Си и според правдата Си. |
2. | И не влизай в съд със слугата Си, защото няма да се оправдае пред Теб нито един жив човек. |
3. | Защото врагът преследва душата ми, стъпка до земята живота ми, направи ме да живея в тъмни места, като мъртвите от древността. |
4. | Затова духът ми е отпаднал вътре в мен, сърцето ми е ужасено вътре в мен. |
5. | Спомням си дните на древността, размишлявам за всичките Твои дела, размислям за творението на ръцете Ти. |
6. | Простирам ръцете си към Теб, душата ми жадува за Теб като изнурена земя. (Села.) |
7. | Послушай ме бързо, ГОСПОДИ, духът ми отпада! Не скривай лицето Си от мен, за да не стана като онези, които слизат в рова. |
8. | Дай ми да чуя рано милостта Ти, защото на Теб се уповавам; покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Теб издигам душата си. |
9. | Избави ме, ГОСПОДИ, от враговете ми — към Теб прибягвам. |
10. | Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си моят Бог. Нека Твоят благ Дух ме води по равна земя! |
11. | ГОСПОДИ, съживи ме заради Името Си! Според правдата Си изведи душата ми от бедствие! |
12. | И според милостта Си отсечи враговете ми и погуби всички, които враждуват против душата ми, защото аз съм Твой слуга. |
← Psalms (143/150) → |