| ← Psalms (142/150) → |
| 1. | (По слав. 141) Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА. |
| 2. | Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него. |
| 3. | Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех. |
| 4. | Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми. |
| 5. | Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите. |
| 6. | Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен. |
| 7. | Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние. |
| ← Psalms (142/150) → |