| ← Psalms (141/150) → |
| 1. | (По слав. 140) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб! |
| 2. | Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми — като вечерната жертва. |
| 3. | Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми! |
| 4. | Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства! |
| 5. | Нека ме удари праведният — то е милост; и нека ме изобличава — то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли — защото все още молитвата ми е против злите им дела. |
| 6. | Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки. |
| 7. | Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята. |
| 8. | Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми! |
| 9. | Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците! |
| 10. | Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим! |
| ← Psalms (141/150) → |