| ← Psalms (14/150) → |
| 1. | (По слав. 13) За първия певец. Псалм на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро. |
| 2. | ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога. |
| 3. | Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един. |
| 4. | Нямат ли разум всички, които вършат зло, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават ГОСПОДА? |
| 5. | Тогава ги връхлетя голям ужас, защото Бог е сред рода на праведните. |
| 6. | Подигравате се с намерението на бедния, но ГОСПОД е негово прибежище. |
| 7. | Дано дойде от Сион спасение на Израил! Когато ГОСПОД върне народа Си от плен, Яков ще ликува, ще се радва Израил. |
| ← Psalms (14/150) → |