| ← Psalms (137/150) → |
| 1. | (По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион. |
| 2. | На върбите сред него окачихме арфите си. |
| 3. | Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни! |
| 4. | Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя? |
| 5. | Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си! |
| 6. | Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си! |
| 7. | Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа! |
| 8. | О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила! |
| 9. | Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата! |
| ← Psalms (137/150) → |