| ← Psalms (131/150) → |
| 1. | (По слав. 130) Песен на изкачванията. На Давид. ГОСПОДИ, сърцето ми не е гордо и не се превъзнасят очите ми, нито се занимавам с неща, твърде големи и твърде чудни за мен. |
| 2. | Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен. |
| 3. | Израилю, уповай се на ГОСПОДА отсега и до века! |
| ← Psalms (131/150) → |