| ← Psalms (123/150) → |
| 1. | (По слав. 122) Песен на изкачванията. Към Теб повдигам очите си — Ти, който обитаваш в небесата! |
| 2. | Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята гледат към ръката на господарката й, така и нашите очи гледат към ГОСПОДА, нашия Бог, докато се смили над нас. |
| 3. | Смили се над нас, ГОСПОДИ, смили се над нас, защото се преситихме от презрение. |
| 4. | Душата ни се пресити от подигравките на безгрижните, от презрението на горделивите. |
| ← Psalms (123/150) → |