| ← Psalms (12/150) → |
| 1. | (По слав. 11) За първия певец. На шеминит. Псалм на Давид. Спаси, ГОСПОДИ, защото не остана вече благочестив, защото се изгубиха верните измежду човешките синове. |
| 2. | Говорят лъжа всеки с ближния си, говорят с ласкателни устни и двулично сърце. |
| 3. | ГОСПОД да изтреби всички ласкателни устни, езика, който говори високопарно, |
| 4. | всички които са казали: Ще надвием с езика си, устните ни са с нас — кой е господар над нас? |
| 5. | Заради насилието над страдащите, заради стенанието на сиромасите сега ще стана, казва ГОСПОД, ще поставя в безопасност онзи, който за това копнее. |
| 6. | Думите на ГОСПОДА са чисти думи, като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти. |
| 7. | Ти, ГОСПОДИ, ще ги съхраниш, ще го запазиш от това поколение до века. |
| 8. | Безбожните обикалят наоколо, когато подлостта се възвишава сред човешките синове. |
| ← Psalms (12/150) → |