←  Psalms (106/150)  →
1. (По слав. 105) Алилуя! Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна!
2. Кой може да изкаже мощните дела на ГОСПОДА, кой може да провъзгласи цялата Му слава?
3. Блажени онези, които пазят правосъдие, и онзи, който върши правда във всички времена!
4. Помни ме, ГОСПОДИ, в благоволението към Своя народ, посети ме със спасението Си,
5. за да гледам добруването на Твоите избрани, за да се веселя във веселието на народа Ти, за да се хваля с Твоето наследство.
6. Съгрешихме, ние и бащите ни, извършихме беззаконие, постъпихме безчестно.
7. Бащите ни в Египет не разбираха Твоите чудеса, не помнеха множеството на Твоите милости, а се разбунтуваха при морето, при Червено море.
8. Но Той ги избави заради Името Си, за да направи познато могъществото Си.
9. Смъмри Червено море и то пресъхна и Той ги преведе през дълбочините като през пустиня.
10. Спаси ги от ръката на този, който ги мразеше, и ги изкупи от ръката на врага.
11. Водите покриха враговете им, не остана ни един от тях.
12. Тогава повярваха на думите Му и възпяха хвалата Му.
13. Но скоро забравиха делата Му и не изчакаха съвета Му,
14. а пожелаха лакомо в пустинята и изпитаха Бога в безводно място.
15. И Той им даде това, което искаха, но изпрати мършавост на душите им.
16. И те завидяха на Мойсей в стана и на Аарон, ГОСПОДНИЯ светия.
17. Земята се отвори и погълна Датан, и покри дружината на Авирон.
18. И огън се запали в дружината им, пламъкът пояде безбожните.
19. Те направиха теле в Хорив и се поклониха на излят образ.
20. Така размениха славата си за образа на говедо, което яде трева!
21. Забравиха Бога, своя Спасител, който беше извършил велики неща в Египет,
22. чудни — в земята на Хам, страшни — при Червено море.
23. Затова Той каза, че ще ги изтреби, ако Мойсей, избраният Му, не беше застанал пред Него в пролома, за да отвърне яростта Му, да не ги погуби.
24. И те презряха приятната земя, не повярваха на Неговото слово,
25. а зароптаха в шатрите си и не послушаха гласа на ГОСПОДА.
26. Затова Той вдигна ръката Си да ги измори в пустинята,
27. да повали потомството им между народите и да ги разпръсне по разни места.
28. Те се прилепиха и към Ваал-Фегор и ядоха жертви, принесени на мъртвите.
29. Така огорчиха Бога с делата си и язвата избухна сред тях.
30. Тогава стана Финеес и извърши съд, и язвата престана.
31. И това му се счете за правда през всички поколения, до века.
32. Разгневиха Го и при водите на Мерива, така че се случи зло на Мойсей заради тях.
33. Огорчиха духа му и той говори необмислено с устните си.
34. Те не унищожиха народите, за които ГОСПОД им беше заповядал,
35. а се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела,
36. и служеха на идолите им, и те им станаха примка.
37. И синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на демоните,
38. и проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли, и земята се оскверни от кръвопролитие.
39. Така се оскверниха чрез делата си и блудстваха в постъпките си.
40. Затова гневът на ГОСПОДА пламна против народа Му и Той се отврати от наследството Си.
41. Предаде ги в ръката на езичниците и онези, които ги мразеха, господстваха над тях.
42. Враговете им ги потискаха и те се покориха под ръката им.
43. Той много пъти ги избавяше, но те се бунтуваха в съвета си и бяха унижени заради беззаконието си.
44. Но Той погледна на бедствието им, когато чу вика им,
45. и заради тях си спомни Своя завет и се смили според величието на милостта Си.
46. И им даде да намерят милосърдие пред всички, които ги бяха пленили.
47. Спаси ни, ГОСПОДИ, Боже наш, и ни събери отсред народите, за да славим святото Ти Име и да сияем в Твоята слава.
48. Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, от века и до века! И целият народ да каже: Амин! Алилуя!
←  Psalms (106/150)  →