←  Psalms (105/150)  →
1. (По слав. 104) Славете ГОСПОДА, призовавайте Името Му, известявайте сред народите делата Му!
2. Пейте Му, пейте Му псалми, говорете за всичките Му чудни дела!
3. Хвалете се с Неговото свято Име, нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА!
4. Стремете се към ГОСПОДА и Неговата сила, търсете лицето Му винаги!
5. Помнете чудните Му дела, които е извършил, знаменията Му и присъдите на устата Му,
6. ти, потомство на слугата Му Авраам, вие, синове на Яков, Негови избрани!
7. Той е ГОСПОД, нашият Бог, присъдите Му са по цялата земя.
8. Той помни вечно завета Си, словото, което е заповядал за хиляда поколения,
9. завета, който е сключил с Авраам, и клетвата Си към Исаак,
10. завета, който е поставил на Яков за наредба, на Израил — за вечен завет,
11. като каза: На теб ще дам ханаанската земя като дял на наследството ви.
12. Когато бяха малобройни, само малко и странници в нея,
13. когато се скитаха от народ в народ, от царство — в друг народ,
14. Той не остави никого да ги угнетява и съди царе заради тях.
15. И каза: Не докосвайте Моите помазани и не правете нищо лошо на Моите пророци!
16. После наложи глад върху земята, строши всяка подпорка на хляба.
17. Изпрати пред тях човек — Йосиф беше продаден за роб.
18. Стиснаха краката му в окови, душата му — в желязо.
19. До времето, когато думата му се изпълни, словото на ГОСПОДА го изпитваше.
20. Царят изпрати и го освободи, господарят на народите го пусна на свобода.
21. Направи го господар над дома си и управител над целия си имот,
22. за да връзва князете му според волята си и да учи старейшините му на мъдрост.
23. И Израил дойде в Египет и Яков стана пришълец в земята на Хам.
24. И Той умножи народа Си много и го направи по-силен от враговете му.
25. Обърна сърцето им да мразят народа Му, да постъпват коварно със слугите Му.
26. Изпрати слугата Си Мойсей, също и Аарон, когото избра.
27. Те извършиха знаменията Му сред тях и чудесата Му в земята на Хам.
28. Той изпрати тъмнина и помрачи и те не упорстваха против думите Му.
29. Превърна водите им в кръв и изби рибите им.
30. Земята им гъмжеше от жаби дори и в покоите на царете им.
31. Той каза и дойдоха рояци мухи и въшки по всичките им предели.
32. Даде им град вместо дъжд и пламтящ огън в земята им.
33. Порази и лозята им, и смокините им и изпочупи дърветата в пределите им.
34. Той каза и дойдоха скакалци — малки скакалци безчет —
35. и изпоядоха всичките посеви в страната им и изпоядоха плода на земята им.
36. Порази и всичките първородни в земята им, първите рожби на цялата им мъжественост.
37. После ги изведе със сребро и злато и между племената Му нямаше нито един, който се спъваше.
38. Египет се радваше, когато излязоха, защото страхът от тях ги беше нападнал.
39. Той разпростря облак за покривало и огън, за да свети през нощта.
40. Те поискаха и Той докара пъдпъдъци, и ги насити с небесен хляб.
41. Отвори канарата и бликна вода, потече в безводните места като река.
42. Защото Той си спомни святото Си слово към слугата Си Авраам
43. и изведе народа Си с веселие, избраните Си — с радост.
44. Даде им земите на езичниците и те наследиха труда на народите,
45. за да пазят Неговите наредби и да съблюдават Неговите закони. Алилуя!
←  Psalms (105/150)  →