←  Psalms (104/150)  →
1. (По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.
2. Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,
3. който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,
4. който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.
5. Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.
6. Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.
7. При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.
8. Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.
9. Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.
10. Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.
11. Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.
12. При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.
13. Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.
14. Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,
15. и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.
16. Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,
17. където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.
18. Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.
19. Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.
20. Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.
21. Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.
22. Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.
23. Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.
24. ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.
25. Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.
26. Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.
27. Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.
28. Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.
29. Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.
30. Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.
31. Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!
32. Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.
33. Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.
34. Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!
35. Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!
←  Psalms (104/150)  →