| ← Psalms (102/150) → |
| 1. | (По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб! |
| 2. | Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори, |
| 3. | защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън. |
| 4. | Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си. |
| 5. | Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми. |
| 6. | Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини. |
| 7. | Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива. |
| 8. | Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми. |
| 9. | Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи, |
| 10. | заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил. |
| 11. | Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам. |
| 12. | Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения. |
| 13. | Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде. |
| 14. | Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му. |
| 15. | Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти. |
| 16. | Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си, |
| 17. | ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им. |
| 18. | Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА. |
| 19. | Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята, |
| 20. | за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт, |
| 21. | за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим, |
| 22. | когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА. |
| 23. | Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми. |
| 24. | Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения. |
| 25. | От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата. |
| 26. | Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени. |
| 27. | Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат. |
| 28. | Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб. |
| ← Psalms (102/150) → |