← Proverbs (8/31) → |
1. | Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си? |
2. | Тя стои по върха на височините край пътя, там, където се срещат пътеките; |
3. | вика при портите, при входа на града, при входа на вратите: |
4. | Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове. |
5. | Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце. |
6. | Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда. |
7. | Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми. |
8. | Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво. |
9. | Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание. |
10. | Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото избрано злато, |
11. | защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея. |
12. | Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание. |
13. | Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива. |
14. | Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата. |
15. | Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда. |
16. | Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии. |
17. | Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят. |
18. | При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата. |
19. | Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и доходът ми — от отбрано сребро. |
20. | Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието, |
21. | за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им. |
22. | ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела. |
23. | От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята. |
24. | Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода. |
25. | Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих, |
26. | докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената. |
27. | Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната, |
28. | когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната, |
29. | когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята — |
30. | тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него, |
31. | веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове. |
32. | И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища. |
33. | Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте. |
34. | Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми, |
35. | защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА, |
36. | а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта. |
← Proverbs (8/31) → |