←  Proverbs (7/31)  →
1. Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си.
2. Пази заповедите ми и живей, и закона ми — като зеницата на окото си.
3. Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.
4. Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! — и наречи разума сродник,
5. за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си.
6. Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си
7. и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум,
8. който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща
9. в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината.
10. И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце,
11. размирна и необуздана, краката й не се спират вкъщи,
12. кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл.
13. И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза:
14. Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си,
15. затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих.
16. Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда,
17. покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.
18. Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки,
19. защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път,
20. взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21. С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече.
22. Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание,
23. докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще й струва живота.
24. И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.
25. Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките й,
26. защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея.
27. Домът й е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.
←  Proverbs (7/31)  →