← Proverbs (6/31) → |
1. | Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, или си дал гаранция за някой чужд, |
2. | впримчил си се с думите на устата си, уловил си се с думите на устата си, |
3. | тогава, сине мой, направи това и се избави, тъй като си паднал в ръката на ближния си — иди, втурни се и настоявай пред ближния си, |
4. | не давай сън на очите си, нито дрямка на клепачите си, |
5. | избави се като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловеца. |
6. | Иди при мравката, ленивецо, виж пътищата й и стани мъдър. |
7. | Тя, без да има началник, надзирател или управител, |
8. | приготвя хляба си през лятото, събира храната си в жетва. |
9. | Докога ще лежиш, ленивецо? Кога ще станеш от съня си? |
10. | Малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън, |
11. | и беднотията ти ще дойде като разбойник и нуждата ти — като въоръжен мъж. |
12. | Негоден човек, нечестив човек е онзи, който ходи с лъжлива уста, |
13. | намига с очите си, дава знаци с краката си, сочи с пръстите си. |
14. | Измами са в сърцето му, крои зло по всяко време, сее раздори, |
15. | затова гибелта му ще дойде внезапно, изведнъж ще се съкруши, и то без изцеление. |
16. | Шест неща мрази ГОСПОД, и дори седем са мерзост за душата Му: |
17. | надменни очи, лъжлив език и ръце, които проливат невинна кръв, |
18. | сърце, което крои зли планове, крака, които бързо тичат към зло, |
19. | лъжесвидетел, който говори лъжа, и такъв, който сее раздори между братя. |
20. | Сине мой, пази заповедта на баща си и не отхвърляй закона на майка си. |
21. | Вържи ги завинаги за сърцето си, увий ги около шията си. |
22. | Когато ходиш, ще те води, когато спиш, ще те пази, когато се събудиш, ще разговаря с теб. |
23. | Защото заповедта е светилник и законът — светлина, и поучителните изобличения са път на живот, |
24. | за да те пазят от злата жена, от ласкателния език на чужденката. |
25. | Не пожелавай красотата й в сърцето си и да не те улови с миглите си, |
26. | защото заради блудна жена човек изпада до парче хляб и жена на друг мъж лови скъпоценната душа. |
27. | Може ли някой да вземе огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят? |
28. | Може ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не обгорят? |
29. | Така е и с онзи, който влиза при жената на ближния си — който се докосне до нея, няма да бъде невинен. |
30. | Крадецът не бива презиран, ако краде, за да насити душата си, когато е гладен, |
31. | но ако бъде уловен, трябва да възстанови седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си. |
32. | Онзи, който прелюбодейства с жена, е лишен от ум. Който прави това, погубва собствената си душа. |
33. | Рани и срам ще намери и позорът му няма да се изличи, |
34. | защото ревността събужда яростта на мъжа и той няма да пожали в деня на отмъщението. |
35. | Няма да приеме никакъв откуп и няма да се умилостиви, ако и да умножаваш даровете. |
← Proverbs (6/31) → |