←  Proverbs (19/31)  →

---

1.

По-добър е сиромах, който ходи в честността си, отколкото лъжлив в устните си и безумен.

2.

Не е добре за душата да бъде без знание и който бърза с краката си, се спъва.

3.

Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против ГОСПОДА.

4.

Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива оставен от приятеля си.

5.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, няма да избяга.

6.

Мнозина се подмазват на благородния и всеки е приятел на този, който дава подаръци.

7.

Сиромаха го мразят всичките му братя, колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

8.

Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро.

9.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, ще погине.

10.

Разкошът не подхожда на безумен, още по-малко — на слуга да властва над князе.

11.

Благоразумието на човека го прави дълготърпелив и за него е слава да подминава грешки.

12.

Гневът на царя е като реване на лъв, а благоволението му е като роса на тревата.

13.

Безумен син е погибел за баща си и препирните на жена са неспирен капчук.

14.

Къща и богатство са наследство от бащите, но благоразумна жена е от ГОСПОДА.

15.

Леността хвърля в дълбок сън и нехайна душа ще гладува.

16.

Който пази заповедта, пази душата си, а който презира пътищата си, ще умре.

17.

Който оказва милост на сиромаха, заема на ГОСПОДА и Той ще му отплати за благодеянието.

18.

Наказвай сина си, докато има надежда, но не надигай душата си да го умъртвиш.

19.

Яростният нека бъде наказан, защото ако го избавиш, ще бъде по-лошо.

20.

Слушай съвет и приемай наставление, за да станеш мъдър в края си.

21.

Има много мисли в сърцето на човека, но намерението на ГОСПОДА ще устои.

22.

Желателно за човека е неговото милосърдие и сиромах е по-добър от лъжец.

23.

Страхът от ГОСПОДА е за живот и който го има, ще спи наситен и непосетен от зло.

24.

Ленивият топва ръката си в чинията и дори не я връща обратно към устата си.

25.

Ако биеш присмивача, простият ще стане внимателен и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26.

Който съсипва баща си и прогонва майка си, е син, който нанася срам и позор.

27.

Престани, сине мой, да слушаш наставление, което отклонява от думите на знанието.

28.

Негоден свидетел се присмива на правосъдието и устата на безбожните поглъщат грях.

29.

Присъди се готвят за присмивачите и бой — за гърба на безумния.

---

←  Proverbs (19/31)  →