←  Proverbs (17/31)  →
1. По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.
2. Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.
3. Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.
4. Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.
5. Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.
6. Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.
7. Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.
8. Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.
9. Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.
10. Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.
11. Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.
12. По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.
13. Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.
14. Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.
15. Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.
16. Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?
17. Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.
18. Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.
19. Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.
20. Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.
21. Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.
22. Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.
23. Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.
24. Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.
25. Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.
26. Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.
27. Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.
28. Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.
←  Proverbs (17/31)  →