←  Proverbs (16/31)  →
1. Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от ГОСПОДА.
2. Всичките пътищата на човека са чисти в собствените му очи, но ГОСПОД претегля духовете.
3. Предавай делата си на ГОСПОДА, и намеренията ти ще се утвърдят.
4. ГОСПОД е направил всяко нещо за целта му, дори и безбожния — за деня на злото.
5. Всеки, който има горделиво сърце, е мерзост за ГОСПОДА; ръка с ръка да се съедини, той няма да остане ненаказан.
6. С милост и истина беззаконието се изкупва и чрез страха от ГОСПОДА човек се отклонява от злото.
7. Когато пътищата на човека са угодни на ГОСПОДА, Той примирява с него дори и враговете му.
8. По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.
9. Сърцето на човека начертава пътя му, но ГОСПОД насочва стъпките му.
10. Чрез устните на царя идва Божието решение, устата му не говори невярно в съда.
11. Вярната теглилка и везни са на ГОСПОДА, всичките грамове в торбата са Негово дело.
12. Мерзост за царете е да вършат беззаконие, защото престолът се утвърждава с правда.
13. Праведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право.
14. Гневът на царя е като посланик на смърт, но мъдрият човек го укротява.
15. В светлината на лицето на царя има живот и благоволението му е като облак с късен дъжд.
16. Колко по-добре е да придобиеш мъдрост, отколкото злато! И да придобиеш разум е за предпочитане пред сребро.
17. Пътят на праведните е да се отклоняват от зло, и който пази пътя си, запазва душата си.
18. Гордостта предхожда гибелта и високомерният дух предхожда падането.
19. По-добре някой да е скромен между смирените, отколкото да дели плячка с горделивите.
20. Който внимава в словото, ще намери добро и който се уповава на ГОСПОДА, е блажен.
21. Мъдрият по сърце ще се нарече благоразумен и сладостта на устните увеличава знание.
22. Разумът е извор на живот за онзи, който го има, а напътствието на безумните е глупост.
23. Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.
24. Благите думи са като медена пита, сладост за душата и изцеление за костите.
25. Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища на смъртта.
26. Гладът на работника работи за него, защото устата му го принуждава.
27. Лошият човек копае зло и на устните му има сякаш изгарящ огън.
28. Лъжлив човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.
29. Насилникът подмамва ближния си и го води по недобър път.
30. Който замижава с очи, за да измисля коварства, който свива устните си, вече е приготвил злото.
31. Бялата коса е венец на слава, ако се намира в пътя на правдата.
32. Дълготърпеливият е по-добър от храбрия и който владее духа си — от завоевател на град.
33. Жребият се хвърля в скута, но всичко, което отсъди, е от ГОСПОДА.
←  Proverbs (16/31)  →