Numbers (32/36)

← Numbers (32/36) →

А синовете на Рувим и синовете на Гад имаха много добитък, огромно множество; и видяха язирската земя и галаадската земя и ето, мястото беше място за добитък.

И синовете на Гад и синовете на Рувим дойдоха и говориха на Мойсей и на свещеника Елеазар, и на първенците на обществото и казаха:

Атарот и Девон, и Язир, и Нимра, и Есевон, и Елеала, и Севма, и Нево, и Веон,

земята, която ГОСПОД порази пред израилевото общество, е земята за добитък, а слугите ти имат добитък.

И казаха: Ако сме намерили благоволение пред теб, нека тази земя се даде за притежание на слугите ти; не ни превеждай през Йордан.

А Мойсей каза на синовете на Гад и на синовете на Рувим: Да отидат ли братята ви на бой, а вие да седите тук?

И защо обезсърчавате сърцата на израилевите синове, да не преминат в земята, която ГОСПОД им е дал?

Така направиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-Варни, за да огледат земята;

отидоха до долината Есхол, и като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилевите синове, да не влязат в земята, която ГОСПОД им беше дал.

10.

И гневът на ГОСПОДА пламна в онзи ден и Той се закле, и каза:

11.

Нито един от онези мъже, които излязоха от Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха напълно,

12.

освен Халев, синът на Ефоний, кенезееца, и Иисус, синът на Навий, защото те напълно последваха ГОСПОДА.

13.

Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги остави да се скитат из пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред ГОСПОДА.

14.

И ето, вие се издигнахте вместо бащите си, род на грешни мъже, за да разпалвате още повече пламъка на ГОСПОДНИЯ гняв срещу Израил.

15.

Ако се отвърнете от Него, Той ще го остави още по-дълго в пустинята; и така вие ще погубите целия този народ!

16.

Но те пристъпиха при Мойсей и казаха: Ще съградим тук кошари за добитъка си и градове за челядите си;

17.

а ние самите сме готови да вървим въоръжени пред израилевите синове, докато ги заведем до мястото им; а челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.

18.

Няма да се върнем в домовете си, докато израилевите синове не наследят всеки наследството си.

19.

Защото ние няма да наследим с тях отвъд Йордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се пада отсам Йордан на изток.

20.

Тогава Мойсей им каза: Ако направите това, ако се въоръжите за бой пред ГОСПОДА,

21.

ако всички въоръжени между вас преминат Йордан пред ГОСПОДА, докато Той изгони враговете Си от пред Себе Си,

22.

и земята се покори пред ГОСПОДА, и след това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред ГОСПОДА и пред Израил, и тази земя ще ви бъде за притежание пред ГОСПОДА.

23.

Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред ГОСПОДА и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

24.

Съградете градове за челядите си и кошари за овцете си и направете това, което излезе от устата ви.

25.

И синовете на Гад и синовете на Рувим говориха на Мойсей и казаха: Слугите ти ще направят, както господарят ми заповяда.

26.

Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

27.

а слугите ти, всички въоръжени за бой, ще отидат пред ГОСПОДА в битката, както господарят ми каза.

28.

И Мойсей заповяда за тях на свещеника Елеазар и на Иисус, сина на Навий, и на главите на бащините домове на племената на израилевите синове.

29.

Мойсей им каза: Ако синовете на Гад и синовете на Рувим всички въоръжени за бой преминат с вас Йордан пред ГОСПОДА и земята бъде покорена пред вас, да им дадете галаадската земя за притежание.

30.

Но ако не преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в ханаанската земя.

31.

И синовете на Гад и синовете на Рувим в отговор казаха: Както каза ГОСПОД на слугите ти, така ще направим.

32.

Ние ще преминем в боен ред пред ГОСПОДА в ханаанската земя, а наследственото ни притежание да ни бъде отсам Йордан.

33.

И Мойсей им даде, на синовете на Гад, на синовете на Рувим и на половината от племето на Манасия, сина на Йосиф, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята с градовете й в границите й, и градовете на околната земя.

34.

И синовете на Гад съградиха Девон и Атарот, и Ароир,

35.

и Атротсофан, и Язир, и Йогвея,

36.

и Ветнимра, и Ветаран, укрепени градове и кошари за овце.

37.

А синовете на Рувим съградиха Есевон и Елеала, и Кириатаим,

38.

и Нево, и Ваалмеон, чиито имена бяха променени, и Севма; и преименуваха градовете, които съградиха.

39.

А синовете на Махир, сина на Манасия, отидоха в Галаад, превзеха го и изгониха аморейците, които бяха в него.

40.

И Мойсей даде Галаад на Махир, сина на Манасия, и той се засели в него.

41.

А Яир, синът на Манасия, отиде и превзе селищата му и ги нарече Авот-Яир.

42.

И Нова отиде и превзе Канат и селата му и го нарече Нова по своето име.

← Numbers (32/36) →