| ← Matthew (27/28) → |
| 1. | А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Иисус, за да Го убият. |
| 2. | И като Го вързаха, Го заведоха и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски. |
| 3. | Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че беше осъден, се разкая и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза: |
| 4. | Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: На нас какво ни е от това? Ти гледай. |
| 5. | И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси. |
| 6. | А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в касата на храма, понеже са цена на кръв. |
| 7. | И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, в която да се погребват чужденци. |
| 8. | Затова онази нива е наречена и до днес Кръвна нива. |
| 9. | Тогава се изпълни говореното чрез пророк Еремия, който казва: ?И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, когото оцениха израилевите синове, |
| 10. | и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“ |
| 11. | А Иисус застана пред управителя. И управителят Го попита, като каза: Ти юдейският Цар ли си? А Иисус му каза: Ти казваш. |
| 12. | И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше. |
| 13. | Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Теб? |
| 14. | Но Той не му отговори на нито едно нещо, така че управителят се чудеше много. |
| 15. | А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на множеството един от затворниците, когото биха поискали. |
| 16. | А тогава имаха един прочут затворник на име Варава. |
| 17. | И така, когато се бяха събрали, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисус, наричан Христос? |
| 18. | Понеже знаеше, че от завист Го предаваха. |
| 19. | При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Нямай нищо с този Праведник, защото днес много пострадах насън поради Него. |
| 20. | А главните свещеници и старейшините убедиха множествата да изпросят Варава, а Иисус да убият. |
| 21. | Управителят в отговор им каза: Кого от двамата искате да ви пусна? И те казаха: Варава. |
| 22. | Пилат им каза: Тогава какво да правя с Иисус, наричан Христос? Те всички казаха: Разпъни Го! |
| 23. | А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Разпъни Го! |
| 24. | И така, Пилат, като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на този Праведник. Вие гледайте. |
| 25. | А целият народ в отговор каза: Кръвта Му да бъде на нас и на децата ни! |
| 26. | Тогава той им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде да бъде разпънат. |
| 27. | После войниците на управителя заведоха Иисус в преторията и събраха около Него цялата дружина. |
| 28. | И като Го съблякоха, Го облякоха в пурпурна мантия. |
| 29. | И сплетоха венец от тръни, който наложиха на главата Му, и сложиха тръстика в дясната Му ръка; и като коленичиха пред Него, Му се подиграваха и викаха: Привет, Царю юдейски! |
| 30. | И като Го заплюваха, взеха тръстиката и Го удряха по главата. |
| 31. | И след като Му се подиграха, Му съблякоха мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат. |
| 32. | А на излизане намериха един киринеец на име Симон; него заставиха да носи кръста Му. |
| 33. | И като стигнаха на едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място, |
| 34. | Му дадоха да пие оцет, примесен с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие. |
| 35. | И след като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий. |
| 36. | И седнаха там да Го пазят. |
| 37. | И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Този е Иисус, юдейският Цар. |
| 38. | Заедно с Него бяха разпънати и двама разбойници – един отдясно и един отляво. |
| 39. | А минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и говореха: |
| 40. | Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста. |
| 41. | Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Му се подиграваха, казвайки: |
| 42. | Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. |
| 43. | Упова се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божи Син съм. |
| 44. | Със същия укор Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници. |
| 45. | А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час. |
| 46. | А около деветия час Иисус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? — тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? |
| 47. | Някои от стоящите там, като чуха това, казаха: Той вика Илия. |
| 48. | И веднага един от тях се затича, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстика, Му даде да пие. |
| 49. | А другите казваха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави. |
| 50. | А Иисус, като извика пак със силен глас, предаде дух. |
| 51. | И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, |
| 52. | гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени, |
| 53. | които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. |
| 54. | А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и това, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина Този беше Син на Бога! |
| 55. | Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Иисус от Галилея и Му служеха; |
| 56. | сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майката на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове. |
| 57. | А когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус. |
| 58. | Той дойде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да му се даде. |
| 59. | Йосиф, като взе тялото, Го обви с чиста плащаница |
| 60. | и Го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и търколи голям камък на входа на гроба и си отиде. |
| 61. | А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба. |
| 62. | И на следващия ден, който беше след деня на приготовлението, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха: |
| 63. | Господарю, спомнихме си, че онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна. |
| 64. | Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата. |
| 65. | Пилат им каза: Вземете стража. Идете и го пазете, както знаете. |
| 66. | И те отидоха и завардиха гроба, като запечатаха камъка и поставиха стражата. |
| ← Matthew (27/28) → |