← Matthew (26/28) → |
1. | Когато Иисус свърши тези думи, каза на учениците Си: |
2. | Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. |
3. | Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, |
4. | и се наговаряха как да уловят Иисус с хитрост и да Го убият; |
5. | но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа. |
6. | А когато Иисус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, |
7. | до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата. |
8. | А като видяха това, учениците започнаха да недоволстват, казвайки: Защо се прахоса това? |
9. | Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на бедните. |
10. | Но като разбра това, Иисус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши едно добро дело за Мен. |
11. | Защото бедните винаги се намират между вас, а Аз не винаги се намирам. |
12. | Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, го направи за Моето погребение. |
13. | Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи. |
14. | Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: |
15. | Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му определиха тридесет сребърника. |
16. | И оттогава той търсеше удобен случай, за да Го предаде. |
17. | А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? |
18. | Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят каза: Времето Ми е близо – у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си. |
19. | И учениците направиха, както им заръча Иисус, и приготвиха Пасхата. |
20. | И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици. |
21. | И като ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. |
22. | А те бяха пренаскърбени и започнаха един по един всички да Му казват: Да не съм аз, Господи? |
23. | А Той в отговор каза: Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде. |
24. | Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил. |
25. | А Юда, който Го предаде, в отговор каза: Да не съм аз, Равви? Иисус му каза: Ти каза. |
26. | И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло. |
27. | Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички! |
28. | Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете. |
29. | Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. |
30. | И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. |
31. | Тогава Иисус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: ?Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат.“ |
32. | А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. |
33. | А Петър в отговор Му каза: Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна! |
34. | Иисус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от Мен. |
35. | Петър Му каза: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и всичките ученици. |
36. | Тогава Иисус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и каза на учениците Си: Седете тук, докато отида там и се помоля. |
37. | И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува. |
38. | Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен. |
39. | И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш. |
40. | И дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Как! Не можахте ли поне един час да бдите с Мен? |
41. | Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. |
42. | Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля. |
43. | И като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали. |
44. | И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи. |
45. | Тогава дойде при учениците и им каза: Спете и почивайте! Ето, наближи часът, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. |
46. | Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава. |
47. | И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество с мечове и тояги от главните свещеници и народните старейшини. |
48. | А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. |
49. | И веднага се приближи до Иисус и каза: Здравей, Равви! И Го целуваше. |
50. | А Иисус му каза: Приятелю, за какво си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха. |
51. | И ето, един от тези, които бяха с Иисус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, му отсече ухото. |
52. | Тогава Иисус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат. |
53. | Или мислиш, че не мога да се помоля на Моя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? |
54. | Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде така? |
55. | В същия час Иисус каза на множествата: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте. |
56. | Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. |
57. | А тези, които бяха хванали Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. |
58. | А Петър Го следваше отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края. |
59. | А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият, |
60. | но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха: |
61. | Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. |
62. | Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? |
63. | Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син? |
64. | Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. |
65. | Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? |
66. | А те в отговор казаха: Той заслужава смъртно наказание. |
67. | Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го блъскат, а други Му удряха плесници и Му казваха: |
68. | Пророкувай ни, Христе! Кой Те удари? |
69. | А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Иисус Галилеянина. |
70. | А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш. |
71. | И когато излезе в предверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина. |
72. | А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. |
73. | След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава. |
74. | Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя. |
75. | И Петър си спомни думата на Иисус, който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе вън и плака горко. |
← Matthew (26/28) → |