Matthew (22/28)

← Matthew (22/28) →

И Иисус пак започна да им говори с притчи, като казваше:

Небесното царство прилича на един цар, който направи сватба на сина си.

Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат.

Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си: юнците ми и угоените ми са заклани и всичко е готово; елате на сватбата!

Но те пренебрегнаха поканата и се разотидоха: един на своята нива, а друг – по търговията си;

а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

А царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.

Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.

Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, ги поканете на сватба.

10.

И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри – и сватбата се напълни с гости.

11.

А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.

12.

И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13.

Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14.

Защото мнозина са призвани, а малцина – избрани.

15.

Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

16.

И пратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората.

17.

Затова ни кажи: Ти как мислиш? Позволено ли е да даваме данък на императора, или не?

18.

А Иисус разбра лукавството им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери?

19.

Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.

20.

И Той им каза: Чий е този образ и надпис?

21.

Отговориха Му: На императора. Тогава Той им каза: Като е така, отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога.

22.

Като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.

23.

В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като казаха:

24.

Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.

25.

А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря, и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;

26.

също и вторият, и третият – до седмия.

27.

А след всички умря и жената.

28.

И така, при възкресението на кого от седемте ще бъде жена? Защото те всичките я имаха.

29.

А Иисус в отговор им каза: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила.

30.

Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, а са като (Божии) ангели на небето.

31.

А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което ви е говорено от Бога, който казва:

32.

?Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33.

И множествата, които чуха това, се чудеха на учението Му.

34.

А фарисеите, като чуха, че накарал садукеите да замълчат, се събраха заедно.

35.

И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпрос:

36.

Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?

37.

А Той му каза: ?Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“

38.

Това е най-голямата и първа заповед.

39.

А втора, подобна на нея, е тази: ?Да възлюбиш ближния си както себе си.“

40.

На тези две заповеди висят целият закон и пророците.

41.

И когато бяха събрани фарисеите, Иисус ги попита, казвайки:

42.

Какво мислите за Христос? Чий Син е Той? Отговориха Му: Давидов.

43.

Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:

44.

?Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти“?

45.

И така, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той е негов Син?

46.

И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.

← Matthew (22/28) →