Matthew (20/28)

← Matthew (20/28) →

Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара свободни;

и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.

Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.

А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни?

Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите).

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.

И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.

10.

А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий.

11.

И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12.

Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата!

13.

А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий?

14.

Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб.

15.

Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

16.

Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.

17.

И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза:

18.

Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт,

19.

и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен.

20.

Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него.

21.

А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство.

22.

А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем.

23.

Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.

24.

А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

25.

Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.

26.

Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител;

27.

и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28.

също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.

29.

И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше.

30.

И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

31.

А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

32.

И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя?

33.

Казват Му: Господи, да се отворят очите ни!

34.

А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха.

← Matthew (20/28) →