← Matthew (18/28) → |
1. | В същото време учениците дойдоха при Иисус и казаха: Кой е най-голям в небесното царство? |
2. | А Иисус повика едно детенце, постави го сред тях и каза: |
3. | Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. |
4. | И така, който смири себе си като това детенце, той е най-голям в небесното царство. |
5. | И който приеме едно такова детенце в Мое Име, Мен приема. |
6. | А който съблазни един от тези малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък и да потънеше в морските дълбочини. |
7. | Горко на света поради съблазните, защото съблазните трябва да дойдат; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта! |
8. | Ако те съблазнява ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. |
9. | И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл. |
10. | Внимавайте да не презирате нито едно от тези малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, който е на небесата. |
11. | (Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.) |
12. | Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се? |
13. | И като я намери, истина ви казвам: той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се. |
14. | Също така не е по волята на Отца ви, който е на небесата, да загине нито един от тези малките. |
15. | И ако съгреши брат ти, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си. |
16. | Но ако не послуша, вземи със себе си още един или двама, и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяко нещо. |
17. | И ако не послуша тях, кажи това на църквата, а ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник. |
18. | Истина ви казвам: каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. |
19. | Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде от Моя Отец, който е на небесата. |
20. | Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях. |
21. | Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? |
22. | Иисус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. |
23. | Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си. |
24. | И когато започна да ги преглежда, докараха при Него един, който му дължеше десет хиляди таланта. |
25. | Но понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко, което имаше, и да се плати дългът. |
26. | Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя всичко! |
27. | И господарят на този слуга, понеже го жалеше, го пусна и му прости заема. |
28. | Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш! |
29. | Затова съслужителят му падна и му се молеше, като каза: Имай търпение към мен, и ще ти платя! |
30. | Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга. |
31. | А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало. |
32. | Тогава господарят му го повика и му каза: Зли слуго, аз ти простих целия онзи дълг, понеже ми се примоли. |
33. | Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб? |
34. | И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите, докато изплати целия дълг. |
35. | Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си. |
← Matthew (18/28) → |