Matthew (14/28)

← Matthew (14/28) →

А в онова време четверовластникът Ирод чу слуха за Иисус

и каза на слугите си: Това е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него.

Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип;

понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

И Ирод искаше да го убие, но се боеше от множеството, защото го считаха за пророк.

А когато празнуваха рождения ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува по средата и угоди на Ирод.

Затова той с клетва й обеща да й даде каквото и да му поиска.

А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.

Царят се наскърби, но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да й се даде;

10.

и прати да обезглавят Йоан в тъмницата.

11.

И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на момичето, а то я занесе на майка си.

12.

А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; после дойдоха и казаха на Иисус.

13.

Когато Иисус чу това, се оттегли оттам с кораб на едно уединено място настрана. А множествата, като чуха, Го последваха пеша от градовете.

14.

И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.

15.

А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало; разпусни множествата да отидат по селата и да си купят храна.

16.

А Иисус им каза: Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.

17.

А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18.

А Той каза: Донесете ги тук при Мен.

19.

Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората.

20.

И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.

21.

А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.

22.

И начаса Иисус накара учениците да влязат в кораба и да отидат преди Него на другата страна, докато разпусне множествата.

23.

И като разпусна множествата, се изкачи на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.

24.

А корабът беше вече в средата на езерото, блъскан от вълните, защото вятърът беше насрещен.

25.

А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

26.

И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, се изплашиха, мислейки, че е призрак, и извикаха от страх.

27.

А Иисус веднага им проговори, като каза: Дерзайте! Аз съм; не се бойте.

28.

А Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата.

29.

А Той каза: Ела. И Петър слезе от кораба и вървеше по водата, за да отиде при Иисус.

30.

Но като видя (силния) вятър, се уплаши и като потъваше, извика: Господи, спаси ме!

31.

И Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?

32.

И като влязоха в кораба, вятърът утихна.

33.

А онези, които бяха в кораба, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божи Син!

34.

И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.

35.

И когато тамошните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всичките болни;

36.

и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, оздравяха.

← Matthew (14/28) →