← Matthew (13/28) → |
1. | В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото. |
2. | И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в един кораб, а цялото множество стоеше на брега. |
3. | И им говореше много с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее; |
4. | и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. |
5. | А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва, |
6. | а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. |
7. | Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха. |
8. | А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. |
9. | Който има уши (да слуша), нека слуша. |
10. | Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи? |
11. | А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. |
12. | Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. |
13. | Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират. |
14. | В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: ?С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. |
15. | Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“ |
16. | А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. |
17. | Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. |
18. | И така, вие чуйте притчата за сеяча. |
19. | При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя. |
20. | А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема; |
21. | корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада. |
22. | А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден. |
23. | А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. |
24. | Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си; |
25. | но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде. |
26. | И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. |
27. | А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите? |
28. | Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим? |
29. | А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата. |
30. | Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. |
31. | Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си; |
32. | което наистина е по-малко от всичките семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му. |
33. | Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото. |
34. | Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше, |
35. | за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: ?Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“ |
36. | Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. |
37. | А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; |
38. | нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия; |
39. | неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите. |
40. | И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света. |
41. | Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие; |
42. | и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. |
43. | Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша. |
44. | Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива. |
45. | Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, |
46. | и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. |
47. | Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид; |
48. | и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. |
49. | Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните, |
50. | и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. |
51. | (И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи). |
52. | А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо. |
53. | Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам. |
54. | И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса? |
55. | Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда? |
56. | И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това? |
57. | И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си. |
58. | И не извърши там много чудеса поради неверието им. |
← Matthew (13/28) → |