Mark (9/16)

← Mark (9/16) →

И им каза: Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила.

И след шест дни Иисус взе Петър, Яков и Йоан и ги заведе на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях.

Дрехите Му станаха блестящи и изключително бели, като сняг, както никой белач на земята не може да избели.

И им се яви Илия с Мойсей и те разговаряха с Иисус.

Тогава Петър заговори и каза на Иисус: Равви, добре е да сме тук; и нека направим три шатри – една за Теб, една за Мойсей и една за Илия;

защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много.

И се яви облак и ги засени; и от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте.

И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Иисус.

И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

10.

И те пазеха това слово, като се питаха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите.

11.

И Го попитаха, казвайки: Защо казват книжниците, че първо Илия трябва да дойде?

12.

А Той им каза: Наистина първо Илия ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.

13.

Но аз ви казвам, че Илия е дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, така както е писано за него.

14.

И когато Той дойде при учениците, видя около тях едно голямо множество и книжници, които спореха с тях.

15.

И веднага, като Го видя, цялото множество се смая и се завтече към Него, и Го поздравяваха.

16.

И Той попита книжниците: За какво спорите с тях?

17.

И един от множеството Му отговори: Учителю, доведох при Теб сина си, който има ням дух.

18.

И където и да го хване, го тръшка; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на Твоите ученици да изгонят демона, но те не можаха.

19.

А Той в отговор им каза: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен.

20.

И го доведоха при Него. И когато Го видя, духът веднага го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

21.

И Иисус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.

22.

И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни!

23.

А Иисус му каза: Ако можеш! Всичко е възможно за този, който вярва.

24.

Веднага бащата на детето извика и каза със сълзи: Вярвам (Господи)! Помогни на моето неверие!

25.

А Иисус, като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух, като му каза: Ням и глух душе, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай повече в него!

26.

И като изпищя и го сгърчи силно, излезе. И детето стана като мъртво, затова повечето казаха, че е умряло.

27.

Но Иисус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.

28.

И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

29.

А Той им каза: Този род с нищо не може да излезе, освен с молитва (и пост).

30.

И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това.

31.

Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хора и те ще Го убият. И след като Го убият, на третия ден Той ще възкръсне.

32.

Но те не разбраха думата и се страхуваха да Го попитат.

33.

И дойдоха в Капернаум. И когато беше в къщата, Той ги попита: Какво разисквахте по пътя?

34.

А те мълчаха, защото по пътя бяха спорили помежду си кой от тях е по-голям.

35.

И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички.

36.

Тогава взе едно детенце и го постави посред тях. И като го прегърна, им каза:

37.

Който приеме едно от тези дечица в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема не Мен, а Този, който Ме е пратил.

38.

Тогава Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не ни следва.

39.

А Иисус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши чудо в Мое Име и да може скоро да Ме злослови.

40.

Понеже онзи, който не е против нас, е откъм нас.

41.

Защото, който ви напои с чаша вода в Мое Име, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си.

42.

А който съблазни едно от тези малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето.

43.

И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за теб да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

44.

(където "червеят им не умира и огънят не угасва").

45.

И ако те съблазнява кракът ти, отсечи го. По-добре е за теб да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (в неугасимия огън,

46.

където "червеят им не умира и огънят не угасва").

47.

И ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за теб да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

48.

където "червеят им не умира и огънят не угасва".

49.

Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол).

50.

Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си.

← Mark (9/16) →